Diario

  • Светослав Минков - ("Заключени"; "Полунощна история")

    Mar 25 2015, 15:42

    "Цял живот ние бродим като сомнамбули по земята, разяждани от неизлечима болест. Всяка наша стъпка из тъмния кръг на земното битие е само кошмарно пътуване на болни, които търсят божията милост."

    - Заключени


    "Въображението е око на душата. Чрез него ние виждаме отраженията на невидимия свят. То е огледало на виденията и уред на магичния живот."

    - Полунощна история


    "Едно камъче на пътя може да пречупи или коренно да измени съдбата на най-великия човек, дори съдбата на цяла една империя."

    - Полунощна история
  • Александър Пушкин - "Евгений Онегин"

    Feb 26 2015, 18:19

    "Как скучно е едно да казваш,
    а в друго да си убеден,
    доказаното да доказваш;
    да слушаш важно ден след ден
    едни и същи възражения
    и да громиш предубеждения,
    макар съвсем да липсват те
    и у невръстното дете!"

    -4-та глава, осма строфа



    "Не знам по-сладък дял да има
    от туй, на своята любима
    творбите си поет сълзлив
    да препрочита с глас щастлив!
    Блажен е - няма спор - героя,
    мечтите свои доверил
    на дамичката с профил мил,
    на вдъхновителката своя!"

    -4-та глава, тридесет и четвърта строфа



    "В кого да вярваш търпеливо?
    Изменят всички до един.
    Та кой ли мери услужливо
    дела и думи с наш аршин?
    Кой клевети за нас не сее?
    Кой за нас искрено милее?
    Кому пророкът наш е мил?
    Кой, кой не ни е отегчил?
    Читателю добър, не тичай
    след призраци измамни ти -
    усилията си пести
    и само себе си обичай!
    Предмет наистина не нов,
    но предостоен за любов."

    -4-та глава, двадесет и втора строфа



    "По малко ли жената любим
    по-силно в нас се влюбва тя,
    по-лесно тъй ще я погубим
    с игрите на съблазънта."

    -4-та глава, седма строфа



    "Щастлив е, който има вяра
    и който, разума смирил,
    в сърдечна нега си почива;
    тъй пеперудката се впива
    в уханен цвят през пролетта,
    тъй спи пияният в нощта;
    но който всичко трезв предвижда,
    не може да не е злочест:
    той всяка дума, всеки жест
    в буквален превод ненавижда,
    той, хладен опит придобил,
    сърцето си е изсушил!"

    -4-та глава, петдесет и първа строфа



    "Но любовта на дами нежни
    и над роднинството стои:
    тя даже в бурите метежни
    е способна да устои."

    - 4-та глава, двадесет и първа строфа



    "Той, влюбен до уши, сияе,
    от юношески блян смутен,
    и от смеха й поощрен,
    с къдрица нейна си играе
    и - стига да се осмели -
    целува нейните поли."

    - 4-та глава, двадесет и пета строфа


    "Къде, къде сте отлетели,
    на пролетта ми златни дни?
    Какво ли утре тук ме чака?
    Напразно аз се взирам в мрака,
    обгърнал бъдния ми ден.
    Съдбата има власт над мен.
    Срази ли ме стрела немила
    или край мене прелети,
    за всичко: бдения, мечти,
    съдбата час е отредила;
    благословен да е денят,
    благословен да е сънят!

    Ще блесне пак Зорница ясна
    и ведър ден ще грейне пак;
    но аз - аз може би ще гасна
    на гроба в тайнствения мрак,
    и спомена за мен, поета,
    ще да погълне мудна Лета,
    ще ме забрави тоя свят;
    но ти, но ти, прекрасен цвят,
    нали през плач над мойта урна
    ще шепнеш: в мен бе влюбен той,
    на мен отдаде сън, покой,
    мечти и скръб и младост бурна!...
    Сърдечна моя, с мен бъди,
    съпруг съм твой: дойди, дойди!..."

    -6-та глава, двадесет и първа и двадесет и втора строфа



    "За възраст любовта не пита,
    но най е благотворна тя
    за младите; така връхлита
    полята дъжд през пролетта;
    в дъжда на страстите свежеят
    и избуяват те, и зреят -
    и ражда вечният живот
    и пищен цвят, и сладък плод.
    Но в старините безотрадни,
    пред залеза на наште дни
    печал възторга ще мени:
    тъй есенните бури хладни
    превръщат нивите в блата,
    леса оставят без листа.

    -8-ма глава, двадесет и девета строфа


    - "Евгений Онегин"
  • Георги Стаматов - "За едно кътче на душата"

    Feb 10 2015, 17:12

    "Всеки човек си има кътче в душата, дето никого не пуща... Нима ти нямаш такова кътче? А?"


    "- Какво стана с туй "пълно отдаване един на друг", за което и аз, и ти сме се клели едно време?...
    - Пълно отдаване, Невяно, в този свят има само физическо, душата си човек никому не дава и ако казва, че я дава - лъже..."


    "Всичкото е случай: случайно бащите ни се срещнали с нашите майки и ние се появихме на този свят... случайно и ще умрем ние от някоя настинка... случайно се оженва един за Мария, други за Стефанка, трети за Невяна и после се утешаваме, че сме били специално родени един за друг."


    "Ревността е най-голямото нахалство, което може да прояви един човек. Ревността на един мъж е самомнение на човек, който си въобразява, че вън от него жената няма нужда от нищо. "Как, нима аз не й стигам? И тя пак не е доволна? Какво още иска тя?" - мислят такива господа. Туй е въображение на един глупав човек, който мисли, че е достатъчен да запълни всичките празнини в живота на другия. Моята Невяна ме ревнува даже към книгите. Тя не може да разбере как една книга, каквато и да бъде тя, може да е по-интересна от нея..."

    - За едно кътче на душата
  • Димчо Дебелянов

    Dic 22 2014, 8:55

    Непозната

    "Нощ ледена властно се стеле над мен
    и в жажда за радост и ден,
    аз чезна по нейните тъмни крила.
    - Ела, възжелана, ела!

    Рой вихри бездомници глухо тънтят -
    пред мене ни завет, ни път, -
    на щастие минало призрака блед
    покриват забрава и лед.

    Ела, възмечтана, и вожд ми бъди,
    към светли ме дни поведи -
    и песен за вяра и бодрост запей,
    страха ми, скръбта ми развей!

    Аз с тебе ще тръгна - и бодър, и смел -
    към онзи незнаен предел,
    да търся всевечните мощни зари -
    далеч зад моря и гори.

    Ще бъдем ний там възвисени орли
    над стръмни гранитни скали
    с огрени от златното слънце чела...
    Ела, непозната, ела!"


    Сиротна песен

    "Ако загина на война,
    жал никого не ще попари -
    изгубих майка, а жена
    не найдох, нямам и другари.

    Ала сърце ми не скърби -
    приневолен живя сирака
    и за утеха може би
    смъртта в победа ще дочака.

    Познавам своя път нерад,
    богатствата ми са у мене,
    че аз съм с горести боат
    и с радости несподелени.

    Ще си отида от света -
    тъй както съм дошъл, бездомен,
    спокоен като песента,
    навяваща ненужен спомен."


    "Аз искам да те помня все така:
    бездомна, безнадеждна и унила,
    в ръка ми вплела пламнала ръка
    и до сърце ми скърбен лик склонила.
    Градът далече тръпне в мътен дим,
    край нас, на хълма, тръпнат дървесата
    и любовта ни сякаеш е по свята,
    защото трябва да се разделим.

    "В зори ще тръгна, ти в зори дойди
    и донеси ми своя взор прощален -
    да го припомня верен и печален
    в часа, когато Тя ще победи!"

    О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
    укрий молбите, вярвай - пролетта ни
    недосънуван сън не ще остане
    и ти при мене ще се върнеш пак!

    А все по-страшно пада нощ над нас,
    чертаят мрежи прилепите в мрака,
    утеха сетна твойте немощ чака,
    а в свойта вяра сам не вярвам аз.
    И ти отпущаш пламнала ръка
    и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
    изгубила дори за сълзи сила. -
    Аз искам а те помня все така."


    Светъл спомен

    "Светлий спомен за теб е кат книга любима,
    денонощно пред мен е разтворена тя...
    Аз съм вечено в лъчи, аз съм вечно в цветя,
    сляп за тъмната нощ и злокобната зима.

    Всеки ред буди в мен непознати мечти,
    на безбройни слънца грей ме трепетът златен,
    ти се носиш над мен като лъх ароматен
    и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.

    И живеем в страни, чийто мир не смущава
    ни суетна мълва, ни гнетяща печал;
    любовта ни е чист, непомътен кристал
    и със звездни венци вечността ни венчава.

    Там летим и цъфтим сред цветята - цветя;
    окрилени души нивга страх не обзима...
    Светлий спомен за теб е кат книга любима -
    денонощно пред мен е разтворена тя..."


    Хумор и сатира


    Бохемски нощи

    I

    "За утре щедро ми обричаш
    нектар във сребърни потири...
    О, зная - много ме обичаш
    и не обричаш на шега, -
    но не е лошо и сега
    да хвърлим още две-три бири...
    А?

    За утре пури ми обричаш
    цената на които пари...
    О, зная - много ме обичаш
    и не обричаш на шега, -
    но не е лошо и сега
    да свием още две цигари...
    А?

    За утре щедро ми обричаш
    палати - блясък и омая...
    О, зная - много ме обичаш
    и не обричаш на шега, -
    но не е лошо и сега
    да пренощувам в твойта стая...
    А?"


    Орден

    "Когато някой мъдър цар
    след тежък труд потърси мир
    и умори се да мъдрува,
    събира той разкошен пир
    и в най-големия му жар
    решава да се пошегува.

    Корона кривнал настрана,
    с усмивка хитра на уста
    на своя златен трон се качва
    и сред гробовна тишина
    той - горд от тая висота -
    великолепно се изхрачва.

    И всички храчката следят
    (те виждали са неведнъж
    историята вечно съща),
    че щом се лепне връз ликът
    на някой тлъст държавен мъж,
    тя в златен орден се превръща."
  • Кирил Христов

    Dic 15 2014, 8:36

    Смъртта на орела

    "Предсмъртен час при своята орлица
    тъй стар орел унел се бе в зори!
    В миг трепна, пляснаха криле широки,
    и в модра вис като стрела се скри.

    И, сакаш камък нейде от звездите
    запратен, мярна се и падна там -
    о, хвръкнал беше той, душа си царска
    в небето да издъхне - волен, сам!"





    "Ти знайш: по цялата вселена
    едни са твоите уста -
    затуй ли неприкосновена
    е тая чудна красота?

    Турни на жарки си целувки
    цена върховна: гроб студен!
    Но тез детинските преструвки
    жестоко днес ме мъчат мен.

    Едничко само мигновенье
    тез устни аз да бях допрял -
    и мировото разрушенье
    със радост дива бих призвал..."




    Песен

    "Майка за любов те е родила -
    не да туряш примки ти за мен:
    да се любим ние днес, о мила, -
    що ни трябва утрешния ден?

    Остави ме с огнени целувки
    да опсипя твоето лице!
    Ах, недей с тез дяволски преструвки
    в робство кани моето сърце.

    То е птичка, що се мъчно вдава,
    днес е тука - утре отлетя:
    но във всяка шубрака оставя
    по една вълшебна песен тя."




    Самотен гроб

    "Извие ли пътя, ей гробът самотен,
    обрасъл със полски цветя;
    над него ръце е кръст дървен разперил
    и пази дене и нощя.

    Минуват си пътници мирно нататък
    във утро, през ден и по мрак;
    чий е тоз гроб? - те отдавна не питат, -
    но всеки поглежда го пак."


    Жени и вино! Вино и жени

    I
    "Прости мъртвило, роден край, прости!
    Пред мене нов живот се днес открива,
    с нов трепет се сърцето ми опива,
    и моят дух неудържим лети
    към щастие - към бури и вълненйя?
    Пиян съм аз от мойте младини!
    Тъй хубаво е всичко окол мене!
    Жени и вино! Вино и жени!

    II
    Колиба кривнала е ваший храм,
    кандило слънцето ви е... - Плъзнете
    по призраци, а мене оставете
    да поживея, както аз си знам:
    в безумства и вов вихрени наслади!
    И погребалний ми ли чуйте звън,
    не ме окайвайте, че сили млади
    прахосал съм: то беше дивен сън!

    III
    О, нека отлети живот крилат -
    ала със пълна чаша във ръката,
    кога тъй сладостно шуми главата,
    когато цял е в рози Божий свят!
    И нека отлежала се отпусне
    на топломраморните й гърди,
    несвестно нека шепнат бледни устни:
    - Ах, тихичко ми пей, не ме буди!..."
  • Теодор Траянов - поезия

    Dic 6 2014, 9:57

    Земна радост

    "В уплаха ти отмина,
    когато взор извърна
    към ледения образ
    на моите мечти,
    покой лазурно хладен
    полека те прегърна
    потаен ужас мина
    по твоите черти!

    Но вярвай! - Радостта ни
    отново ще се върне,
    и пламъци ще капят
    от нейната коса,
    чела ще тя венчава,
    но не с венеца търнен,
    а в блясъка вълшебен
    от нощната роса!

    Ще тичат пак вълните
    на сока животворен
    низ пътища свещени,
    по плещи и недра,
    сърцата ще изтръпнат
    пред земний рай отворен,
    пред пеещите двери
    на земната зора!"




    Ти дойде от небето

    "Ти дойде от небето
    залюбена в цветята,
    от девствения поглед
    повея пролетта,
    днес гинеш като сянка,
    пленена от земята,
    днес търсиш път обратен
    към своята мечта!

    Ти дойде от небето
    когато злото спеше,
    пречистени да слеем
    душа, сърце и плът,
    днес - лека нощ! - пришепваш
    на туй, което беше,
    днес свойта скръб узнаваш
    в плача на мойта гръд!

    Ти дойде от небето
    на моя сън божествен,
    плода на земна радост
    със мен да поделиш,
    днес есенните нощи
    минават в хор тържествен,
    а плахо ти поглеждаш
    и в тежка скръб мълчиш!"




    Бели мирти

    "В безсилния ти поглед
    загадка днес поглежда,
    завет ли някой с укор
    през горест просия?
    Там нявга мощно блика
    очакваща надежда
    сред пролетната жажда
    на девствена земя!

    Но поглед не оттръгвай,
    че мъртва ми се струваш,
    не стига ли, че днес е
    душата на бял мъртвец?
    Запей пак: на робиня
    ти вече сам робуваш,
    запей за бели мирти
    по търнен чер венец!

    Спусни тогаз наново
    воалите венчални
    по девствения ужас
    на жадна красота,
    на крепкото ми рамо
    сложи чело печално,
    спомни ми всичко скъпо,
    което отлетя!"



    Към пролетта

    "Пленителна пролет,
    победно ликувай,
    извишавай в мъглите
    лазурния мост,
    зловещият кораб
    полека отплува,
    далеко отнесе
    всевластния гост!

    По склоновете мрачни
    и тъмни покрови
    разискрена, бурна
    всевластно мини,
    стихийна разкройвай
    огромни огньове
    до снежни тъмници
    и ледни стени!

    В поляни, в дъбрави
    живота подклаждай,
    оглеждай го в свойто
    въздушно море,
    ти земната горест
    във песни прераждай,
    де всичко живее
    и нищо не мре!"
  • Иван Вазов

    Nov 5 2014, 16:35

    "Сълзите облекчават даже и безнадеждните горести."

    "Юначеството от всичките добродетели най-силно обайва простия народ."

    "Всяка дума е един откъртен къс от сърцето, всеки вик е едно море от горест и неизразима болка."

    "Великата любов има само едно велико мерило: самопожертвуването."

    - Под Игото
  • Михалаки Георгиев

    Ott 29 2014, 21:03

    "За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука, кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс..."

    "...На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите. Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната!"

    - Бае Митар пророкът
  • Елин Пелин

    Ott 29 2014, 21:01

    "Дъската й хлопа на моята каруца, господине. Плеще като учен човек: ни сама разбира, ни другите й разбират."
    - Андрешко

    "Това са Самодивските скали. Непристъпни, високи, опасни и пълни със змии скали. Откак свят светува, там не е стъпил човешки крак и надали ще стъпи нявга. Навред из пръснатите наблизо и далече околни села и колиби хората вярват, че от върха на тия скали се вижда края на Бяло море, в което сутрин и вечер се къпе слънцето."
    - Самодивските скали

    " - Безумец! - укорявали го старците. - Да гине за една жена!
    - За една любов! - отговорил момъкът."
    - Самодивските скали

    "Стрехите на старата черква плачеха с едри сълзи. Капките тупаха тъжно и правеха вадички по мокрия пясък. Сякаш, че това схлупено здание, изнемощяло под товара на годините си, безутешно плачеше."
    - Задушница

    "- По приказките личи, че си умен човек, приятелю, пък да идеш да крадеш!
    - Ако остане на глупавите да крадат, тежко и горко на България, господин старши!"
    - Хитрец

    "Никой не е познал кога една жена обича наистина от сърце."
    -Лепо


    "Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето е винаги било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път."
    - Под манастирската лоза (Отец Сисой)



    "Восъкът се топи от огъня, душата отслабва от похвалите."

    "Както чорбата не се осолва само от погледа на солта, така и зачатието на човек не може да стане само с погледа на мъж."
    - Под манастирската лоза (Светите застъпници)

    "Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен."
    - Под манастирската лоза (Жената със златния косъм)
  • Фьодор Достоевски

    Set 26 2014, 13:32

    "Литературата и художеството! Само да си благороден, а всичко останало може да се придобие с талант, знание, ум, гений! Шапка - е, какво значи например шапка? Шапката е мекица, мога да я купя от Цимерман; но онова, което е под шапката и се закрива от шапката, виж, него не мога да купя!"

    "Расколников има една собствена теорийка - посредствена теорийка - според която хората се разделят, така да се каже, на материал и на особени хора, тоест на такива хора, за които поради високото им положение закони не съществуват и които, напротив, създават закони за останалите хора, за материала, за боклука тоест. Нищо особено, посредствена теорийка, теория като всяка друга. Наполеон ужасно го е увлякъл, тоест всъщност увлякло го е това, че много гениални хора не са се спирали пред единичното зло, а са го прекрачвали, без да се замислят. Той, изглежда, си е въобразил. че също е гениален човек - тоест, бил е известно време уверен в това. Много е страдал и сега страда при мисълта, че да създаде теория е съумял, а да прекрачи злото, без да се замисли, не е в състояние и следователно не е гениален човек. А това за млад човек със самолюбие е унизително, особено в наше време..."

    - Престъпление и наказание




    "Днес такава алчност е обзела всички, такава треска за пари ги тресе, че просто са полудели. Дете още, а вече ламти да стане лихвар!"

    "Състраданието е най-важният и може би единственият закон на битието на цялото човечество."

    "... аристократ, милионер, идиот - всички качества събрани на едно, със свещ не можеш намери такъв мъж, по поръчка не можеш го направи!..."

    "Изобретателите и гениите почти винаги в началото на своята кариера (а много често и в края) са били смятани от обществото за същински глупци."

    "Според мене в руската литература няма нищо руско с изключение може би на Ломоносов, Пушкин и Гогол...
    ...от всички руски писатели само тези тримата са успели да кажат нещо наистина свое, свое собствено, не заето от никого, затова именно и тримата са станали веднага национални."

    "Нямате ли друга морална основа освен задоволяването на личния егоизъм и на материалните нужди? Общ мир, общо щастие - произтичащи от нуждата!"

    "В дванадесетия век само монасите са били за ядене, защото единствено те са били тлъсти..."

    "Духовенството е живяло най-малко шестдесет пъти по-щастливо и охолно от оставащото тогавашно човечество. И може би най-малко шестдесет пъти е било по-тлъсто от останалото човечество..."

    "Във всяка гениална или нова човешка мисъл или просто дори във всяка сериозна човешка мисъл, която се ражда в нечия глава, винаги остава нещо, което съвсем не може да се съобщи на другите хора, ако ще да напишете цели томове и да разяснявате мисълта си тридесет и пет години; винаги ще остане нещо, което по никакъв начин няма да иска да излезе от черепа ви и ще остане завинаги у вас; и вие ще умрете, без да сте съобщили никому може би най-главното от вашата идея."

    "Главната, най-силната болка (на екзекуцията) не е може би в раните, а в това, дето знаеш със сигурност, че ето след час, после след десет минути, после след половин минута, после сега, ей сега - душата ти ще отлети от тялото и че няма да бъдеш вече човек, че това е вече сигурно; главното е това, че е сигурно. Ето когато слагаш главата си под самия нож и чуваш как той се плъзне над главата, ето тази четвърт от секундата е най-страшната..."

    ...Да убиваш зарад убийството е несравнено по-голямо наказание, отколкото самото престъпление. Убийството по присъда е несравнено по-ужасно от убийството на разбойника... Оня, когото убиват разбойниците или го заколват нощем в гората, или някак другояче, без друго все още се надява, до последния си миг, че ще се спаси. Имало е случаи, когато гърлото е вече прерязано, а той още се надява или тича, или моли. А тук ти отнемат сигурно цялата тази последна надежда, с която е десет пъти по-лесно да умреш; тук има присъда и в това, че сигурно няма да я избегнеш се крие цялата тази ужасна мъка, а по-силна от цялата тази мъка няма на света... Сред сражение заведете и поставете войника срещу самия топ и стреляйте в него - той все още ще се надява, но прочетете на този същия войник неотменима присъда, той ще полудее или ще заплаче. Кой бе казал, че човешката прирда е в състояние да понесе това, без да полудее? Защо е тази гаврта - безобразна, ненужна, напразна? Може би има на света такъв човек, на когото са прочели присъда, оставили са го да се помъчи, а след това са му казали: "Върви си, прощават ти!" Ето такъв човек би могъл може би да ни разправи. За тази мъка и този ужас и Христос е говорил. Не, не бива да се постъпва така с човека!"

    "Знайте, че има един предел на позора, когато човек осъзнава собственото си нищожество и безсилие, предел, зад който той не може да отиде и от който започва да чувства грамадна наслада в самия позор..."

    "Няма нищо по-неприятно от това да бъдеш например ботат, от почтено семейство, с прилична външност, горе-долу образован, не глупав, дори добър и в същото време да нямаш никаква дарба, никаква особена черта, дори нищо странно, нито една своя собствена мисъл, да нямаш свои идеи."

    "О, какво значение има моята мъка и моето нещастие, ако аз имам сили да бъда щастлив? Да ви кажа ли, аз не разбирам как можеш да минеш край едно дърво и да не бъдеш щастлив, че го виждаш. Да приказваш с един човек и да не бъдеш щастлив, че го обичаш. О, мене ми липсват само думи да изразя това... но колко хубави неща виждаме на всяка крачка, в които дори и най-загубеният човек чувства хубостта?"

    - Идиот