Martedì 10 Feb 2015, 12:12

"Всеки човек си има кътче в душата, дето никого не пуща… Нима ти нямаш такова кътче? А?"

"- Какво стана с туй "пълно отдаване един на друг", за което и аз, и ти сме се клели едно време?…
- Пълно отдаване, Невяно, в този свят има само физическо, душата си човек никому не дава и ако казва, че я дава - лъже…"

"Всичкото е случай: случайно бащите ни се срещнали с нашите майки и ние се появихме на този свят… случайно и ще умрем ние от някоя настинка… случайно се оженва един за Мария, други за Стефанка, трети за Невяна и после се утешаваме, че сме били специално родени един за друг."

"Ревността е най-голямото нахалство, което може да прояви един човек. Ревността на един мъж е самомнение на човек, който си въобразява, че вън от него жената няма нужда от нищо. "Как, нима аз не й стигам? И тя пак не е доволна? Какво още иска тя?" - мислят такива господа. Туй е въображение на един глупав човек, който мисли, че е достатъчен да запълни всичките празнини в живота на другия. Моята Невяна ме ревнува даже към книгите. Тя не може да разбере как една книга, каквато и да бъде тя, може да е по-интересна от нея…"

- За едно кътче на душата