Diario

RSS
  • парти на ГЛАВНИТЕ БУКВИ

    Ott 13 2012, 22:06

    тъй като малко страдам, че не се наливам с шотове в софийския (бермудски) бар тур сега, се наливам с това:

    XXYYXX - DMT ударно - с главни букви

    VVV - Jade Mountain future garage е един доста интересен таг

    S O H N - T H E W H E E L три трака засега от sohn, о ще о ще
    ъпдейт: 4 са вече траците от сохн, на 5 ноември чакаме ЕлПи

    ViLLΛGE - Memories of You мммхм

    MS MR - Dark Doo Wop тоз трак ми крещи с ГОЛЕМИ БУКВИ дори по-силно от hurricane

    SBTRKT - Right Thing to Do feat. Jessie Ware + бонус - на джеската нежното припяване

    TNGHT - Higher Ground (Hudson Mohawke & Lunice) ии малко по-силово, също с бонуси

    TOKiMONSTA - Sweet Day джобен формат инструментална азиатка / "Toki" means "a rabbit" in korean

    DIIV - Doused somehow very catchy

    WU LYF - Dirt социално ангажирано видео и особено специфичен вокал

    Eddi Front - Gigantic малко заобикаляме правилата - caps lock има само в заглавието на албума. но въпреки сравненията с лана дел рей, намирам тази песен за някак много приятна. пианото ...

    Chromatics - Into The Black защото този албум целият се размотава в гигантски букви из ю тубе & фейсбук. най най любим кавър

    MGMT - The Youth oще една кечи сонг, от саундтрак на нещо-си я свих (крийпи видео иуу)

    NO - Stay With Me любим клип / и любим matt berninger дубликат

    JBM - Winter Ghosts тук благодарим на Анатомията на Грей и казваме на зимата да не бърза много
  • 17 трака от есента

    Ott 9 2012, 20:20

    the innocence mission - rain (setting out in the leaf boat) къса ми сърцето след 1:46. всеки път

    sivert høyem - blown away къса ми сърцето през цялото време. бавен садистичен шредер

    yo la tengo - autumn sweater просто тъй обичам пуловери

    the neighbourhood - sweater weather още меки обвивки, нищо че тва парченце си е чисто лято

    ane brun - where friends rhymes with end есен ин симплисити

    eva cassidy - autumn leaves сам класик

    cat power - wild is the wind сам класик ковер

    radiohead - last flowers рейдиохед са абонирани за тоз плейлист, а от всичките им би сайдс go slowly чупи персоналните ми класации. тази - по-есенно озаглавена някак

    ranglekolds - clouds в тоз клип цари малка зима, но за целите на мероприятието си представяме есен с облаци и симпатичен октомврийски мрак

    interpol - pioneer of the falls i know, you fly straight into my heart
    you fly straight into my heart
    but here comes the fall ...

    the national - mr. november късната есен из моя месец

    fryars - love so cold как се нароиха тези фалцетни смуут момченца. елате повече

    parov stelar - autumn beasts денс есен

    the xx - shelter сезонът на шушоните, кондензацията и убежищата. с тази песен ме спечелиха едно време, ехх

    how to dress well - cold nites (koreless remix) няма омръзванка тоз трак, ня ма

    the antlers - atrophy страшничко минорен ми е целият албум на моменти, me like, съответно, a lot

    balmorhea - if only you knew the rain по повод новия албум, който се каня да си пусна ехеей от вчера.

    конец.
  • losin' my breath, doo doo doo doo doo doo doo

    Ott 2 2012, 11:13

    следва нещо обективно дълго и субективно ненужно - особено, ако не си фен на The National. казвам си превантивно.

    ако изобщо думите някъде могат да бъдат веществени, това се случва в песните на The National.

    ако сега бях в пети клас и попълвах лексикон, щях да напиша в него – срещу поленцето 'любима песен' – green gloves, защото обичам да се връщам, да се обръщам назад, да се завръщам обичам. и да бъда бавна, скоростите откровено ме плашат, cause i'm the best slow dancer in the universe.

    ако сега го попълвах този лексикон, щях да напиша и дебело подчертая, и украся с цветчета в ъглите, и да изографисам с много страст и страхопочитание и етц етц, че дъ нешънъл са ми най-любимата група НА целия (ЦЕЛИЯ) свят.

    и понеже (да са живи и здрави и сериалите със смазващи саундтраци, и добрите другарчета, с които споделяхме преходни стаи, и необятния интернеД и обятията на анонимните соц музикални мрежи и тъй нататък) – та благодарение на тези в скобките, като реша, че хич не ми се ходи на работа след 5-4-3 часа, се връщам към дъ нешънъл, скроявам си на бързичко един плейлист и то естествено някак сънят става съвсем излишен.

    да открия цяла една (впоследствие станала ми НАЙ – любима НА ЦЕЛИЯ свят) група на такъв късен етап, си е е*ати кефА. Това значи да имам безкрайно количество музика (вече натворена в големи размери), която ненаситно да превъртам, полашвайки се в трамвая или симулирайки как изписвам, сбръчкала вежди, разни скучновати договори, или поне значително по-малко вълнуващи от манифеста 'we'll run like we're awesome, totally genius, we're the heirs to the glimmering world.' …

    еех.

    та в този точно кармичен миг на свръх шок и своеобразно културно прераждане, малко след като засвирват цигулките в 'about today' и за първи път чувам, че съществува някаква си 'Brooklyn-based alternative rock band formed in 1999, by friends from Cincinnati, Ohio', ми става ясно, че тез момченца си имали ехееей цяла дискография. и ѝ се нахвърлям като сомалиец в собствената си страна на музикални дефицити и алтърнатив стереотипи, сред които са и - все-пак-невъзможно-някога-да-бъдат-детронирани - рейдиохед
    (в зората на ласт.фм ерата се случват тези открития).

    и така, докато аха да се наситя на всичкото, дет' са натворили, иии ...

    изниква High Violet.

    виолетовият албум, албумът на тъгите, на фобиите, на 'бодрите' и 'оптимистични' думички - sorrow, terrible, afraid, ghost - в заглавията на песните още. а извътре … малее, не ти е работа да се застояваш в тоз лабиринт на душевния смут и безизходност.

    още в любимата ми (една от любимите де, всички са ми свидни в тая ТАВА) terrible love бродещият с паяци герой не ще да се довери на любовта, объркано страни от нея, откривайки в паяжинясалите си страхове задоволителна, тиха компания; уязвим и вече бивал раняван жестоко, Азът излива завоалирано в удавническа метафора признание:

    and i can't fall asleep without a little help.
    it takes awhile to settle down
    my ship of hopes wait
    till the past leaks out.

    it takes an ocean not to break.


    в следващия текст същият този плах, недоверчив и раним герой разкрива изначалната си предразположеност към тихо страдание – sorrow they put me on the pill, it's in my honey, it's in my milk ... и гарнира това оправдание с апел към обекта на чувствата си - призивно споделя страха си от липса на отдушник и съпричастност:

    don't leave my hyper heart alone on the water
    cover me in rag and bone sympathy
    'cos i don't wanna get over you



    … смело декларира чувства и не ще да се отказва. та продължаваме нататък.

    тук вече става страшно, следва някаква диаболична разкъсаност, терзанията на нашия човек граничат с биполярно афектно разстройство, силата на чувствата му в anyone's ghost го карат да е смел в изявлението си - didn't want to be your ghost, didn't want to be anyone's ghost … но и все по-разколебан и зависим от неидентифицирано дяволско създание - but i don't want anybody else, i don't want anybody else. иди, че разбери. хем се усеща продупчен (i had a hole in the middle where the lightning went through it), хем пак се е затръшкал, че не ще други любови.

    честно, от проплакващото интро на afraid of everyone пребоядисаната ми коса настръхва и си връща естествения цвят в устрем да се самосъхрани.

    then i'm radio and then i'm television
    i'm afraid of everyone, i'm afraid of everyone.


    героят ни тук е тотално объркан и обезкуражен. освен, че се оприличава на вещи, са го подгонили и екстра фобии, в които визуализира себе си, тичащ с дете на рамене, размахващ имагинерно защИтен оранжев чадър и ужасЕн, че е неспособен да запази най-ценното, до което се е докосвал … безсилието му ни шамаросва неочаквано във финала, където разбираме, че героят се страхува всъщност от себе си, от тъмната си неизменна същност:

    i try not to hurt anybody i like
    but i don't have the drugs to sort it out.
    little voices swallowing my soul, soul, soul …


    в останалите си превъплъщения Азът не спира да плува в опияти (обвиъсли), тъй като ту се устремява разрушително към непознати светове (you and your sister live in a Lemonworld, i want to sit in and die), ту изпитва онова познато безсилие, в което му е нужна само топла съпричастност - i'm too tired to drive anywhere, anyway right now. do you care if i stay?

    в conversation 16 лирическият герой отново се измъчва от собствената си лошотия, колебания, нечестиви отклонения и т.н., признава, че нашепва нощем ужасни слова в ушите на благоверната си, че се заплесва по разни silver girls и е невъздържано похотлив - i was afraid i'd eat your brains, 'cause i'm evil - признава като за финал, но сякаш това си е открит финал, защото знаем ли със сигурност напуснал ли е градa на сребърните девойки или не?

    you're the only thing i ever want anymore - това е устойчив стих в песните им, в различни вариации го откривам, когато напълно изгубен, лирическият ни Аз достига до най-простичката потребност - да бъде безусловно обичан, познато, уютно, топло. като за последно, като завинаги.

    енд гив дем айс фор дейр фивърс, както се припява в conversation - a

    дебнат слабости и колебания на всяка крачка.

    и незавършеност.

    The National